Хранителната алергия обикновено се асоциира с бебешката и детска възраст, но редица особености на модерния начин на живот може да отключат нейните прояви и в зряла възраст.

При това при хора, които като деца не са имали алергия към храни. И докато децата обикновено изживяват алергията с времето, при поява в зряла възраст тя често остава доживотен проблем.

Появата на симптоми на алергична реакция след консумация на определени храни е често оплакване сред възрастните днес. Имайки предвид, че в миналото не са имали проблеми с тези храни, много хора игнорират симптомите. А не трябва, защото в повечето случаи те наистина са провокирани от алергия, която се е отключила в зряла възраст.

Според проучване, проведено в САЩ, над 50% от възрастните с алергия към храни, са развили тази алергия след 18-годишна възраст. Статистиката сочи, че 5% от възрастните американци имат повишена алергична нагласа към определени хранителни продукти. За сравнение, проблемът засяга около 8% от децата в САЩ.
Най-честата форма на алергия към храни, отключвана в зряла възраст, е алергията към морски дарове. На нея се падат около 5% от случаите. Следват алергиите към фъстъци, бадеми, яйца и др.

Специалистите, провели проучването, подчертават, че възрастните, които за първи път се сблъскват с алергия към храни в зряла възраст, в повечето случаи остават алергични към тях до края на живота си.

Симптомите на хранителна алергия, отключена в зряла възраст включват предимно оплаквания, свързани с лигавицата на устната кухина и горните дихателни пътища. Появява се усещане за тръпнене, сърбеж и повишена лигавична секреция след консумация на действащата като алерген храна. Симптомите при възрастни рядко са животозастрашаващи и обикновено се проявяват по-леко, отколкото при децата. След попадане на храната в стомаха, алергенните й свойства бързо се неутрализират от стомашния сок, а симптомите отшумяват.

За момента причините за зачестяване случаите на хранителна алергия, отключена в зряла възраст, не е известна. Все пак учените предполагат, че основна роля има индустриалното замърсяване, последиците му върху земеделските култури, както и последствията от допълнителната обработка на тези култури.

Факт е, че най-често алергични реакции отключват храни, консумирани в сурово състояние, вследствие остатъчното действие на  продуктите, с които са третирани. Обяснението на учените е просто. Много храни които консумираме днес, се различават от същия тип храни, които сме консумирали преди години. Имунната ни система разпознава редица техни съставки, с които не се е сблъсквала преди, като алергени и консумацията им отключва алергична реакция. Причината е една и съща и при деца, и при възрастни, но при децата алергиите към храни се приемат за нормално състояние, а при възрастните – не.

Това обяснява защо алергията към храни при възрастни рядко се асоциира с генетична предразположеност и защо хора, при които алергията се е отключила в зряла възраст, е малко вероятно да я предадат на потомството си.

Основното неудобство при тях остава необходимостта да избягват консумацията на продукти, към които проявяват алергична нагласа и да се снабдят с противоалергични продукти, на които бързо да могат да разчитат при евентуални по-сериозни алергични реакции.

Източник:Puls.bg

Когато тялото ни дава недвусмислени сигнали за болест – висока температура, болки, секрети, скованост и мнго други, тогава в някои отношения поне е лесно – разбираме, че има проблем и търсим лекарско съдействие.

В ежедневието обаче има множество не така отчетливи „аларми“ – като умората,

безсънието, усещането за сърцебиене нощем или пък това, че непрекъснато ни е студено. Обикновено оплакванията от тази група се проявяват постепенно в живота ни, трудно ни е да определим от кога са се появили и с времето започват да ни следват като сянка.

Това продължава докато един ден си дадем сметка, че вече ги няма, или напротив – са започнали да ни пречат на ежедневните дейности и вече не издържаме.

Тези симптоми могат да ни изхвърлят в двете крайности – както и преекспониране и търсене на несъществуващи болести, така и напротив – в неглижиране на сериозно заболяване.

Относно усещането, че постоянно ни е студено, ето кога е разумно да потърсим лекарски съвет:
-Когато това е нещо ново
Ако тази зима понасяте студа по-трудно от предходните, може да не е случайно.
-Когато Ви е много студено въпреки взетите мерки
Количеството „екипировка“ от миналата година може да се окаже недостатъчно тази.
-Когато не успявате да се стоплите
При попадане в нормална обстановка ни отнема повече време от преди, за да се стоплим.

Усещането за студено е субективен момент и някои просто са по-чувствителни от други. Това е нормално. Внимание трябва да се обръща, когато настъпят промени.

Ето някои от възможните причини зад това усещане:

1. Анемия

Съществуват много видове анемия. Общото между тях е, че поради различни причини тялото ни не разполага с достатъчен брой червени кръвни клетки, доставящи кислород на тъканите. Това може да се дължи на загуба на кръв, недоимъчно хранене, генетичен дефект и други.

Недостатъчното кислород става причина за забавяне на метаболизма и от там – намалена продукция на топлина. Освен усещането за студ, още симптоми на анемията могат да бъдат лесната уморяемост, бледост и нерегулярно появяващо се сърцебиене.

За диагностиирането на анемията най-често не са необходими сложни или скъпи изследвания – става лесно и относитено бързо. Ето защо е важно да се търси при оплаквания, защото не само, че влошава здравето, но и тя самата може да е израз на сериони заболявания.

2. Хипотиреоидизъм – микседем

Още едно състояние, което лесно може да се открие с обикновено изследване на кръвна проба.

Хормоните на щитовидната жлеза са крайно необходими. Те участват в контрола на метаболизма, част от който е продукцията на ендогенна, телесна топлина. Недостатъчното количество на тези хормони се отразява негативно върху тялото и при пълното лишаване от тях е възможно дори да доведе до смърт.

Разбира се, последното е краен вариант и рядко се стига до там. По-често хипотиреоидизмът започва дискретно и за пациентите е трудно да установят, че имат проблем.

Израз на намаления метаболизъм е усещането за студ през цялото време. Други симптоми са запекът, потиснатостта и апатията, суха кожа, умора, повишаване на телесното тегло.

3. Диабет

Особено що се касае за захарен диабет тип II,  често при регистрирането му вече са налице някои от неговите усложнения. Има два начина, по които той ни кара да се чувстваме студено през цялото време.

Единият от тях е чрез диабетната полиневропатия и микроангиопатия. Заболяването има свойството да уврежда нервните окончания, както и малките кръвоносни съдове. По този начин от една страна, става причина за изтръпване, мравучкане или усещане за студ – което може да е единствено и само усещане, без крайниците да са наистина студени.

От друга страна увредата на съдовете влошава микроциркулацията, което е реална причина за изстудяване на крайниците и трудното им затопляне.

Диабетната нефропатия е сериозно усложнение на захарната болест и негови симптоми освен усещането за студ са още отоците по лицето, гадене, загуба на апетит и повръщане.

Източник:Puls.bg

Това, което мислим и чувстваме има пряко влияние върху живота и здравето ни. Емоциите, които задържаме в себе си могат някой ден внезапно да „скъсат бента“ и да се превърнат в опустошително бедствие за нас самите.

Негативните емоции като тревогата, стреса,

страха, гнева, ревността, ненавистта могат да бъдат пагубни за нашето здраве.

Ето 10 научни доказателства кои органи атакуват и разболяват те

1. Гняв: сърце и черен дроб

Гневът е силна емоция, предизвикана от отчаяние, болка, разочарование или пък заплаха. На чисто физиологично ниво влияе на логическите способности и повишава риска от сърдечно-съдови заболявания. Изследване през 2015 година доказа, че рискът от инфаркт нараства 8,5 пъти два часа след изблик на силен гняв. Гневът също така повишава нивото на цитокините – молекули, които предизвикват възпаленията – което повишава риска от отключване на артрит, диабет и рак.

2. Тревожност: стомах и далак

Хроничната тревожност може да предизвика цял куп здравословно проблеми, но първо се прицелва в далака и стомаха. Безпокойството, зациклянето върху тревожни мисли често води до изявени стомашни оплаквания като гадене, стомашни разстройства и др.

3. Тъга: бели дробове

От всички чувства, които изпитваме през живота, тъгата е най-продължителната емоция. Мъката нарушава естествения ритъм на дишане, предизвиква спазми на белите дробове и бронхите. Депресията и меланхолията също така се отразяват зле на кожата и водят до ниско съдържание на кислород в кръвта.

4. Стрес: сърце и мозък

Всеки преживава стреса различно. В неголеми дози, ежедневният стрес дори е полезен и ни помага да се справяме с обичайните си задачи и задължения. Но, когато се натрупа прекалено, може да повлече след себе си високо кръвно налягане, астма, стомашна язва, синдром на раздразненото дебело черво.Освен това доказано е един от главните виновници за сърдечно-съдовите заболявания. Той повишава кръвното налягане и нивото на холестерина, а също така тласка към вредни навици като пушене, преяждане, обездвижване – все фактори, които увреждат кръвоносните съдове.

Стресът също така може да провокира още заболявания и неразположения като:

• Косопад
• Язви в устната кухина
• Безсъние
• Главоболие
• Раздразнителност
• Хронични болки във врата и раменете
• Скелетно-мускулни болки
• Нервни тикове
• Псориазис и екзема
• Разстройства в работата на репродуктивната система.
• Различни заболявания на храносмилателната система като гастрит, язва на стомаха и дванайсетопръстника, язвен колит

5. Самота: сърце

Чувството за самотност е състояние, което може да доведе до дълбока меланхолия. Самотата е сериозна заплаха за здравето. Когато страдаме от самотата, мозъкът ни произвежда повече стресови хормони, които предизвикват депресия. Това, от своя страна, влияе на кръвното налягане и качеството на съня. Редица изследвания са показали, че самотата повишава риска от психични заболявания и е фактор за възникване на инсулти и коронарна болест на сърцето. Самотата дава негативно отражение и на имунната система. Установено е, че самотните хора страдат по-често от възпаления като вторична реакция от атакуван от стреса имунитет.

6. Страх: бъбреци и надбъбречни жлези

Състоянието на страх рязко намалява притока на енергия в тялото и включва защитните му реакции като се забавя дишането и кръвната циркулация – да, буквално „застиваме от страх“. Но най-много страхът се отразява на бъбреците. Също така заставя надбъбречните жлези да произвеждат повече хормони на стреса, което оказва разрушително въздействие на организма. Силният страх може да предизвика болки и болести на бъбреците, кръста, надбъбречните жлези, а също и на отделителната система.

7. Шок: бъбреци и сърце

Внезапният шок изважда организма от равновесие. Това е травмираща реакция, нанасяща най-големи поражения на сърцето и бъбреците като причинява учестено сърцебиено, свръхпроизводство на адреналин, безсъние, стрес и тревожност. Преживян силен шок може дори да промени мозъчната структура.

8. Раздразнителност и ненавист: черен дроб и сърце

Тези емоции водят до болезнено стягане в гърдите, хипертензия и учестено сърцебиене. Двете заедно повишават риска от хипертония. Доказано е също така, че раздразнителните хора са значително по-предразположени към клетъчно стареене в сравнение с позитивните и спокойни личности. Раздразнителността също така влияе лошо на черния дроб. При словесно изразяване на ненавист човек вдишва повече плътни молекули, съдържащи токсини, които увреждат черния дроб и жлъчката.

9. Ревност и завист: мозък, жлъчка, черен дроб

Ревността, отчаянието, завистта влияят пряко на нашия мозък, жлъчка и черен дроб. Доказано от науката е, че ревността забавя когнитивните способности и влошава зрението. Тя предизвиква и симптоми на стреса, тревожността и депресията, което отново води до свръхпроизводство и пренасищена на кръвта със стресовите хормони адреналин и норадреналин. Ревността предизвиква застойни процеси в черния дроб, от което следват отслабване на имунната система, безсъние, хипертония, сърцебиене, високи нива на лош холестерол, влошено храносмилане.

10. Тревога: стомах, панкреас

Тревогите са нормална част от живота, но когато се превърнат в негов постоянен спътник, оказват разрушително въздействие на физическото и психическото здраве. Стомашно-чревните заболявания често са в тясна връзка с тревожността. А тревожните разстройства са рисков фактор за редица хронични заболявания на различни системи и органи.

По материали от Psychology today

Науката за пореден път доказа, че в природата нищо не се губи. Ново проучване показва, че пикантните храни активират същите центрове в мозъка, както солените храни.

Така при нужда от намаляване приема на сол лесно можем да заблудим мозъка и,

хапвайки пикантни храни,  да намалим апетита си за солени гозби.

Това откритие дава възможност на хората с високо кръвно налягане много лесно да заменят противопоказните им солени храни с пикантни такива, без да оставят незадоволени вкусовите си възприятия.

Според стандартите на Световната здравна организация модерният човек консумира с около 30% повече сол от количеството, определяно като безопасно за сърцето и кръвоносните съдове. Прекаленият прием на натрий с готварската сол е ключов провокиращ фактор за развитие не само на сърдечносъдови заболявания, но и на други хронични здравословни проблеми като затлъстяване и диабет.

Днес обаче, успоредно с нарастващото разпространение на този тип заболявания, е налице и надежда, че профилактирането им може да стане много по-успешно.

Апетитът за солени ястия се регулира от серия неврологични процеси, които учените продължават да изясняват. Досегашните данни обаче сочат, че част от тези процеси се потискат при консумация на пикантни храни. По този начин се потиска апетитът за солено, а тази особеност може да се ползва като ефективно кулинарно средство за превенция на хипертонията и другите хронични заболявания.

Проучванията показват, че в умерени дози алкалоидът капсаицин, придаващ характерния аромат и вкус на пикантните храни, инервира и рецепторите, възприемащи соления вкус на храната. Тази особеност е доказана с проучване, обхващащо 600 души с различни предпочитания към солено и пикантно. Установено е, че любителите на пикантни храни много рядко злоупотребяват със солта, за разлика от хората, които не обичат пикантния вкус.

Учените обясняват тази закономерност с факта, че първата група хора имат притъпен апетит към сол, именно вследствие приема на пикантни храни. Точно тази особеност се посочва и като причина тази група хора да имат кръвно налягане средно с 10 mmHg по-ниско от това на любителите на солените гозби.

Заключението на учените е, че приемът на пикантни храни може да се препоръчва като алтернатива на солените при хора с проблемно кръвно налягане, както и при предразположените към хипертония.

Източник:Puls.bg

Доц. д-р Кирил Яблански е началник Клиника по ревматология в „МБАЛ Св.Паналеймон-Плевен“.

Завършва медицина в Плевен, специализира в Клиника по ревматология – ВМИ- София. През 1991 г. придобива специалност вътрешни болести, а през 1994 г. по ревматология. През 2006 г. защитава докторска дисертация по ревматология, а от 2010 г. е хабилитиран доцент.
Членство в Съюза на учените в България, Научно дружество по ревматология, Научно дружество по кардиология. 112 научни труда. Участие в 26 международни многоцентрови клинични проучвания.

Дни за консултация:

Понеделник – Петък – 08:00 – 13:00

Д-р Женя Русева Петрова е специалист по Физикална и рехабилитационна медицина от 2009 г.

Родена на 14.12.1974 г. в гр. Карнобат.  Завършила медицина във ВМИ – Варна през 1999 г. От 2009 г. работи като физиотерапевт в ДКЦ „Света Марина“, а от 2010 г. е асистент в Катедрата по обща медицина на МУ – Варна.

Член на:

• БЛС;
• Дружество по Физикална и рехабилитационна медицина;
• EURACT (European Academy of Teachers in General Practice and Family Medicine).

Специализации: Неврална терапия – 2012 г. и Пролотерапия – 2013 г.

Има над 10 научни публикации и 10 участия в научни конгреси. Основни научни разработки в областта на физиолечение на дискогенните заболявания и деца с тонзиларна хипертрофия.

Месторабота: ДКЦ „Св. Марина„ – Варна, сектор : Физиотерапия и рехабилитация; бул. „Христо Смирненски“ 1

Работи със съвременна физиотерапевтична апаратура и кинезитерапия за лечение на:

• Травматични увреждания
• Заболявания на опорно-двигателния апарат, ревматологични, неврологични увреждания
• Лечение на болката
• Лечение на деца с тонзиларна хипертрофия и аденоидни вегетации

Психозата като дума е придобила широка общественост и редовно се използва, когато целим да определим нещо или някого като „ненормален“, несъответстващ на реалното и откъснат от него.

И в действителност, не сме далече от истината, когато си служим с тази дума в подобни ситуации.

Психозата не е диагноза, а синдром, който може да участва в изявата на различни

психиатрични заболявания.

Какво е психоза?

Психозата е такова ниво на дезорганизация на мисленето, при което човекът е неспособен да разграничи реалността от фантазиите си.

Основните черти на психозата са нарушеното чувство за реалност и нарушената способност за подлагане на действителността на проверка.

Всичко това означава, че засегнатият човек не е способен да разграничи коя информация идва от външния свят и коя – от вътрешния – неговите нагласи, емоции, очаквания и предубеждения.

Например, може да смятаме, че някой съсед е особено недружелюбен към нашата особа, да подозираме, че се занимава със съмнителни дела и какво ли още не в този дух, но това да не ни пречи да го поздравяваме по стълбите и да спим спокойно нощем.

Засегнатият от психоза чове обаче, няма да може да разграничи своите подозрения от реалните факти и доказателства. Неговите страхове и представи за въпросния съсед могат да вземат надмощие над факта, че съседът просто е недружелюбен, и да стигнат дори до страшни халюцинации.

Разбира се, психозите могат да имат не само негативен, но и позитивен характер и болният може да вижда несъществуваща доброта и да идеализира околните – това се определя именно от вътрешните му представи и внушения, а не от действителността.

Освен насочени към заобикалящия свят, тези налудни заблуди могат да засягат и личността на самия болен – тогава той има нереални схващания за своите силни и слаби страни.

Трябва да се знае, че човек не се събужда просто една сутрин, обхванат от психоза. Това е продължителен процес, който започва с леко изопачени възприятия и мисли до грубо изопачени такива, които обаче все пак се подлагат на проверка и не диктуват поведението на засегнатия. Колкото и странни и нереалистични да са схващанията на човек, стига те да бъдат подложени на проверка и съмнение и отхвърлени от обективната действителност, то психозата още не е на лице.

И така, с времето, колкото повече се нарушава способността на човек да подлага на проверка действителността, толкова повече той става неспособен да бъде повлиян от нея. Болният е неспособен да осъзнае, че е болен, именно защото не може да различи реалното от мислите си.

Какъв е произходът на психозите?

Според съвременната психиатрия психологичните и социалните фактори не се противопоставят на биологичните и се приема, че те „работят“ съдружно при формирането на повечето психиатрични отклонения.

Смята се, че при психозите ролята на биологичните фактори е водеща, но все още тя не е доказана в пълни детайли.

Психотичното разстройство не е наследствена болест, защото не се унаследява самата болест, а предразположението към нея. Най-вероятно това е полигенно обусловена предразположеност, която може да предизвика или пък не болестта при взаимодействие с различни фактори на средата.

Съществува такава зависимост, че колкото по-слаба е генетичната предразположеност, толкова по-силни трябва да са външните фактори, че да предизвиат психоза, и обратното – при особено силна генетична предиспозиция дори и най-слабият стресогенен фактор и незначителните неблагополучия биха могли да отключат психотично разстройство.

Известно е, че ролята на такива „отключващи фактори“ могат да заемат всякакви събития от битието и ежедневието на човек, междуличностови и лични психични конфликти, както и преживяването на друго заболяване. Най-често сумарното натрупване на такива влияния във времето води до проява на психозата.

Не на последно място, развитието на психотично разстройство може да последва приема на различни вещества – наркотици, алкохол, някои медикаменти и други.

Допаминова хипотеза

Доказано е, че болести и вещества, които повишават допамина, засилват или предизвикват психотични симптоми, докато веществата, които намаляват допамина, ограничават или премахват тези симптоми.

Известно е, че стимуланти като кокаин и амфетамини увеличават допамина, с което при продължителен прием могат да доведат до параноидна психоза.

За това и хиперактивността на мезолимбичния допаминов път в мозъка се смята са биологичния субстрат на описаните психотични симптоми, независимо дали психозата е част от изявата на шизофрения, отключена от вещества психоза или в рамките на маниен епизод.

Източник:Puls.bg

Сексът трябва да бъде за забавление. Преди да се сложи точката на това твърдение, в което и мъжете, и жените са убедени, трябва да се подчертае едно нещо – за забавление и на двамата партньори.

Това изисква отдаденост и загърбване на егоистичните подбуди. Понякога изисква и способност да променим леко или дори да загърбим собствените си убеждения за позволено и непозволено в секса особено

когато те са погрешни.

В противен случай се стига до моменти, след които се налага да премахнем думата забавление от списъка с епитети, с които бихме описали сексуалните си контакти. Стига се до моменти в секса, които много хора спокойно определят като омразни. Сред тях може да се посочат 5, които будят най-много негативни реакции.

Бързото заспиване след секс

Сексът не е маратон и оправданието за тежко физическо изтощение след края не важи при него. Поне според жените. Много от тях определят бързото и блажено заспиване на мъжа след секс като най-неприятния аспект на сексуалния контакт.

Изоставянето на партньорката без оргазъм

Дори да не успява да държи еякулацията си под контрол, един мъж не бива да приключва сексуалната игра без да е довел партньорката си до оргазъм. За него това е въпрос на чест, а за нея – на удовлетвореност. В противен случай мъжът рискува не само да бъде обект на клюки сред обкръжението на партньорката си, но и да бъде сочен като изпълнител на едно от най-мразените неща в секса.

Симулиране на оргазъм

В стремежа си да се представят добре в леглото и да доведат другия до оргазъм, много мъже и жени са склонни да повярват сляпо на всеки симптом, проявен от партньора. Повечето мъже и жени обаче не са. Дори без много практика, те лесно разпознават прибързаните и фалшиви прояви на оргазъм и ги посочват като едно от нещата, които бу

Пренебрегване на предпазните мерки

Удоволствието от секса трябва да идва едва след като е подсигурена неговата безопаснот. Това е и трябва да бъде веруюто на всеки не само заради пика на сексуално предаваните болести. Придържането към средствата за безопасност ще подсигури възможност за по-дълго и безпроблемно практикуване на сексуални контакти и ще гарантира, че няма да отблъснете партньора или партньорката си с действие, което накърнява доброто отношение към секса.

Липса на чуваемост

Започнахме с оплакване, по-често споменавано от жените, и, логично, ще завършим отново с такова. Едно от най-мразените неща в секса сред представителките на нежния пол е невъзможността да изградят адекватен контакт с партньора си по време на секс. Ако има нещо, което жените посочват като истински враг на пълноценния секс, това е убеждението на мъжете, че знаят всичко и неспособността им да координират действията си с реакциите на партнорката си. Лошото е, че според жените това е не толкова заради мачовизъм, а просто защото няма чуваемост и по-лошото – няма желание от страна на мъжете да питат и да се учат. А трябва да има такова, за да не се подхранва негативното отношение на жените към секса.

Никой не е роден Дон Жуан. Дори Казанова се е учил дълго преди да заслужи репутацията на изящен любовник. Именно малките компромиси и поуките от грешките ще помогнат да се радваме на пълноценен секс всеки път и да избягваме конфузните ситуации, които всеки мрази. Защото сексът е за забавление, но и за двете страни.

Източник:Puls.bg

Яйцата са сред най-пълноценните източници на белтъчини, на витамините D и В и на микроелемента цинк. Един от многото начини, по които те се ползват в кулинарията, е консумацията им в суров вид.

Дали ще бъде в състава на майонеза, шейкове, сосове или коктейки, сурови яйца се ползват често и дори консумацията им в този вид се асоциира с някои ползи за организма, губещи се след термична

обработка.

По-задълбочен анализ на  консумацията на сурови яйца обаче показва, че недостатъците и потенциалните рискове може сериозно да надвишат ползите.

Сурови яйца – не само опасни, но и по-малко полезни

Основната опасност при консумация на сурови яйца идва от риска от заразяване със салмонела. Този риск значително се редуцира при термична обработка на яйцата.

Наред с опасността от сериозни бактериални инфекции обаче, консумацията на сурови яйца се асоциира и с чист охранителни пропуски. Оказва се, че в суров вид много от хранителните ползи на яйцата се губят, защото организмът ни не може да усвои полезните вещества.

Най-важният продукт в яйцата например – белтъчините – много трудно може да се усвоят в суров вид. Причина за това е сложната пространствена структура и голямата молекулна маса на яйчения протеин. След термична обработка той се денатурира, т.е. разгражда се до съставните аминокиселини, които бързо и пълноценно се усвояват в храносмилателния тракт.

Организмът ни среща трудности и с усвояването на някои витамини в състава на яйцата, консумирани в суров вид. Витамин В1 например, означаван като биотин, в суровите яйца е свързан с гликопротеина авидин, съдържащ се в белтъка. Авидинът променя пространствената структура на витамин В1 и го прави неусвоим. След термична обработка на яйцето авидинът се неутрализира и негативният му ефект върху усвояването на витамин В1 се премахва.

Един от основните минуси на термичната обработка на яйцата е, че тя може да неутрализира и голяма част от полезните им вещества, повечето от които са термолабилни.

Установено е обаче, че при варене на яйцата до температура от 75o Ц може да се унищожат евентуални салмонелни бактерии в тях, без да се стигне до пълно деактивиране на термолабилните полезни вещества. Така ползите от съставките на жълтъка и белтъка на яйцата ще се запазят, а рисковете от консумацията им ще се избегнат. Водещо условие за безопасност остава снабдяването с яйца от места, където качеството, възрастта и безопасността им са гарантирани.

Източник:Puls.bg

Като акушер – гинеколог Д-р Жорж Пелев практикувал във Втора градска и Първа градска болници гр. Пловдив.

Провежда специализации по специалността в Германия и Дания.

В началото на октомври 2009г. УС на Районна колегия на БЛС – Пловдив единодушно му присъжда един от трите приза „Лекар на годината” – нач. АГО при МБАЛ – Пловдив АД.

Отделението по акушерство и гинекология е базирано на 3-ти и 4-ти етаж на МБАЛ Пловдив. В него са обособени 6 самостоятелни сектора. Апаратурата, с която разполага отделението е нова и модерна.

В момента практикува в Частния си кабинет в гр. Пловдив и в СБАЛАГ СЕЛЕНА – гр. Пловдив

Д-р Пелев предлага на своите пациенти

• Гинекологични прегледи и консултации;
• Раждане по нормален и оперативен път;
• Оперативни интервенции при гинекологични заболявания;
• Ендоскопски операции;
• Аборти по желание;
• Диагностика и лечение на всички проблеми по време на бременността.

Частен кабинет

Адрес: гр. Пловдив, ул. Д-р Г. М. Димитров 38
Телефон: 032 959 043, 0888 655 475
E-mail: pelevi@gmail.com

СБАЛАГ СЕЛЕНА

Адрес: гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе 80
Телефон: 032 64 80 20, 0886 41 88 41
E-mail: agselena@abv.bg

Д-р Мария Костадинова Джарова е специалист по Очни болести и притежава следните сертификати:

1. Лазертерапия в офталмология – лазертерапия за пластично-възстановителни операции на клепачите и орбитата, за витреална хирургия и отлепване на ретината, за трансплантация на роговици.
2. Изобразителни методи в офталмологията – ФА (флоуресцинова ангиография от Медицинския университет в София), ОСТ, ехография.

Д-р Мария Джарова работи в отделението по очни болести в МБАЛ Централ Хоспитал от 2014 г, а преди това практикува в Медицински център-1 Пловдив. Завършва медицина в Медицинския университет в Пловдив през 2003 г. Специалност по очни болести придобива през 2010 г.

Специализации и следдипломни квалификации в областта на офталмологията:

• през 2008 г. в Прага, Чехия по диагностика и лечение на диабетна ретинопатия
• през 2008 г. в Амстердам, Холандия по болести на роговичната и очна повърхност
• през 2009 г. в Женева, Швейцария по диагностика и лечение на глаукома
• през 2010 г. при проф. Франц Холц от Медицинския университет в Бон, Германия

Д-р Джарова има интереси в областта на медикъл ретината, заден очен сегмент и контактната корекция на зрението.

Прием след предварително записване на
тел. 032 644 633 и 032 990 007

Сред физическите ползи от йогата е намаляване на възпалението в кръвта, което е причинено от стрес и напредване на възрастта.

Жени, които рутинно се занимават с йога, имат по-нисък IL-6 протеин в кръвта си, дори и след стресиращи епизоди, откри ново изследване.

Този протеин участва в процесите на възплание, метаболитната регулация,

реакцията срещу инфекции, регенеративните и невро-процесите.

Високи нива на протеина в кръвта са били свързани с диабет тип 2, артрит, сърдечни заболявания, инсулти и широк кръг от болести, свързани с възрастта.

Йогата е повлияла на жените по много ефективен начин, като те са имали до 41% по-ниски нива на протеина в сравнение с току-що започнали да се занимават с йога.

”Хората, практикуващи йога, имат много по-ниски нива на възпаление в кръвта си и са също по-способни да ограничат стрес-реакцията си в сравнение с другите участници.”

Източник: Psy Blog

Цинамалдехид – специфичен биофлавоноид, съдържащ се в канелата и придаващ й характерния аромат, действа стимулиращо на метаболизма.

До момента лабораторно беше проследяван основно позитивният ефект на цинамалдехида върху високата кръвна захар. Ново проучване обаче затвърждава доброто име на канелата и като средство за контрол на теглото.

Етеричното масло от канела има много високо (около 50%) съдържание на цинамалдехид. Проучването на екип от университет в щата Мичиган, САЩ, установява, че то стимулира термогенезата в адипоцитите – специфични мастни клетки, изграждащи мастната тъкан, ползвана като енергиен запас на организма. Повишената термогенеза в адипоцитите ускорява горенето на мазнини като средство за снабдяването на организма с енергия.

Данните са получени след лабораторно проследяване ефекта на цинамалдехида върху мастните клетки при хора на различна възраст и с различен индекс на телесна маса (ИТМ). Установено е, че третирането с биофлавоноида отключва експресията на определени гени в адипоцитите и синтеза на ензими, стимулиращи метаболизма на мазнините.

Ролята на адипоцитите е свързана с натрупване на мастна тъкан за обезпечаване на организма с енергия в периоди, когато храната не достава достатъчно. Именно в тези клетки обаче се натрупват и излишните мазнини, които се свързват със затлъстяването и отключват асоциираните с него системни проблеми като диабет и хипертония. Ето защо позитивният ефект на маслото от канела за активиране метаболизма на мастните клетки и горене на тези мазнини представлява много полезно откритие.

Регулаторните механизми на тялото ни са настроени така, че да прекъсват всеки консумиращ енерги процес в момента, когато той би довел до разхищение на тази енергия. Именно тези еволюционно наложени механизми обаче са в основата на епидемията от затлъстяване днес, когато разходването на енергия е много по-слабо от интензивността, с която се натрупват резервните мастни депа. Доказването благоприятния ефект на маслото от канела се разглежда като средство за ефективно противодействие срещу тези процеси и активиране горенето на излишните мазнини.

Предстои да се изясни дали ползите от цинамалдехида в маслото от канела може да се ползват по някакъв по-специфичен начин. До изясняване на тази особеност това чудодейно био масло може да се ползва и по традиционните начини – в производството на храни, като добавка към локално прилагани върху кожата козметични продукти, за ароматизиране на въздуха и др.

Данните от проучването са публикувани в специализирания журнал Metabolism.

Пуканките са предпочитана храна за много хора, посещаващи киносалоните или обичащи да гледат филм, похапвайки пред телевизора вкъщи.

В обществото се смята, че те са по-скоро вредни, отколкото полезни, най-вече заради мазнините, с които се правят. Но истинските и неподправени пуканки имат своите ползи за здравето. Техните свойства регулират

кръвната захар, понижават холестерола, подобряват храносмилането.

Може би някои от нас знаят, че пуканките съдържат фибри, но не са и предполагали, че освен тях те са богати на полифенолни съединения, антиоксиданти, витамин В комплекс, манган, дори магнезий.

Ето няколко невероятни ползи на пуканките:

1. Подобряват храносмилането

Храненето с пуканки осигурява на тялото енергия. Една от най-важните им ползи е, че те са от типа пълнозърнести храни. В тях има влакна, които подпомагат движението на червата и затова пуканките се препоръчват при запек. Фибрите също стимулират перисталтиката и предизвикват секрецията на храносмилателни сокове, което от своя страна помага за здравето на цялата храносмилателна система.

2. Понижават нивата на холестерола

Пълнозърнестите храни съдържат ценни влакна, които могат да премахнат излишния холестерол от стените на кръвоносните съдове и артериите. Намалявайки нивото на лошия холестерол, човек има по-малък риск да получи сърдечносъдови заболявания като атеросклероза, инфаркт, удар. Пуканките могат да намалят и напрежението върху сърдечната система.

3. Контролират кръвната захар

Третата жизненоважна роля на влакната в пуканките е въздействието им върху кръвната захар в организма. Когато тялото има достатъчно количество фибри, то регулира освобождаването и управлението на нивата на кръвната захар и инсулина. Пуканките се препоръчват най-вече на диабетици.
 
4. Предотвратяват стареенето

Свободните радикали причиняват много вреди на тялото. Появяват се бръчки, възрастови петна, дегенерация на макулата и слепота, мускулна слабост, когнитивен спад, остеопороза, болест на Алцхаймер, деменция, косопад. Хапвайки качествени пуканки, ние ще се чувстваме по-здрави и щастливи дори в по-напреднала възраст, благодарение на мощните антиоксиданти, които се борят със свободните радикали.

5. Помагат в борбата с килограмите 

Една малка купа пуканки съдържа около 30 калории, което е приблизително 5 пъти по-малко от същото количество мазен картофен чипс. Освен това съдържанието на влакна в пуканките ще ни накара да се чувстваме по-пълноценни. Това ще ни попречи да ядем заради лошо настроение. Пуканките също имат ниско съдържание на наситени мазнини, а естествените им масла са полезни на организма.

Пуканките могат да бъдат много по-здравословна храна, ако си ги приготвяме вкъщи, а не купуваме готовите пакети от магазина. В тях има много количество сол, палмово масло и други добавки, които са вредни за организма. Освен това пакетите, които поставяме в микровълновата фурна, могат да пуснат вредни химикали, които да ни навредят допълнително. Затова е по-добре да си купим царевица за пукане от пазара, която лично да приготвим и овкусим.

Източник:Puls.bg

Медицински рехабилитатор, Ерготерапевт, Боуен трапевт, рейки, хиропрактика, концепция Мълиган

Ртаботно време: 10:00 до 19:00

Услуги:
– боуен терапия
– рейки
– регресивна терапия
– Акашови записи

Ползите от фитнес тренировките далеч не са само моментни. Реалното натоварване на мускулатурата е факт само по време на упражненията, но горенето на калории продължава и дълго след това.

Защото физическото натоварване може да изисква изгаряне на калории за снабдяване с енергия, но почти толкова калории се

изразходват и след тренировката за възстановяване ресурсите на тялото и връщането баланса на жизнените процеси.

Причина за продължаващия разход на калории след края на тренировката са повишените нужди и повишената консумация на кислород от мускулната тъкан и организма като цяло. Проучванията сочат, че има пряка връзка между интензивността на тренировката и това колко калории ще изразходва организмът, за да се възстанови след нея. Установено е, че по-краткотрайните, но интензивни, практики като табата и бърпи водят до по-голям кислороден глад на тъканите.

Поради високата интензивност на тези упражнения кислородният запас на мускулите много бързо се изчерпва. Това води до натрупване на млечна киселина в тях, но и до редица структурни и функционални промени в мускулните влакна, накои от които се асоциират с появата на мускулна треска. Стремейки се да възстанови именно тези промени след тренировка, тялото изразходва повече калории, т.е. ефектът от тренировката е по-пълноценен.

В някои случаи горенето на калории за пълното възстановяване на тъканите, нормалната телесна температура и хормоналния баланс след интензивна тренировка отнема до 3 дни. Това ще рече, че колкото по-редовно се практикуват краткотрайни, но интензивни натоварвания, толкова по-близо до желания ефект ще бъде спортуващият човек.

Подобни тренировки се препоръчва да се извършват поне веднъж на 3 дни за оптимално горене на калории. Организмът може бързо да привикне към подобна схема, която обаче е важно да се отбележи – трябва да е съобразена с индивидуалните особености на всеки. Според научни данни внедряването на интензивни тренировъчни практики в начина на живот може да доведе до поне 10% ръст на количеството оползотворени на ден калории, дори в дните, когато няма тренировка.

Фактът се обяснява със стимулиращия ефект на тези упражнения върху метаболизма. Така, с правилна програма и при съобразен с нея режим на хранене, фактът, че горенето на калории продължава и дълго след тренировката, може да се използва максимално пълноценно.