Разглеждан като психическо напрежение, стресът е усещане, което всички ние изпитваме ежедневно. Погледнато по-широко обаче, стресът е не само емоционален фактор, а и причина за редица физически прояви, засягащи целия организъм. Сред най-силно усещащите последствията от стреса е нашата имунна система.
В краткосрочен план последствията от стреса може да бъдат и позитивни. Той активира специфичен отговор от страна на организма ни, означаван като борба или бягство.
Той се асоциира с отключване на мощни регулаторни механизми, които държат организма нащрек, подготвен да отреагира на дразнители от различен характер. Когато обаче стресовият механизъм за борба или бягство се активира твърде често или за твърде продължителни периоди от време, той може да разстрои сериозно баланса на работа на редица системи в организма.
Стрес и имунитет – механизъм на връзката между хроничния стрес и активността на имунната система
Когато сме изложени на хроничен стрес, надбъбречните жлези повишават секреторната си активност. Това води до повишаване нивата на два специфични хормона в кръвта – адреналин и кортизол (означаван като хормон на стреса).
Адреналинът стимулира дейността на сърцето и ускорява пулса. Добре балансираната работа на организма помага в тези случаи много бързо до мозъка да достигнат сигнали, че е налице прекомерен стрес. Мозъкът от своя чрез система от неврологични сигнали осведомява за това червата. В резултат се нарушава нормалната чревна перисталтика, а при много хора се появява добре познатото усещане за „пеперудки в стомаха“, асоциирано именно с повишения стрес.
Допълнително следствие от прилива на адреналин е влошаването работата на чревната флора – съвкупността от полезните бактерии в червата. Оттук именно започва негативното влияние на хроничния и прекомерен стрес върху имунната система.
Полезните чревни бактерии изпълняват ролята на първа защитна бариера пред навлизането на болестотворни микроорганизми към кръвния ток. С храната си ние непрекъснато поемаме огромно количестов подобни бактерии и именно балансираната работа на чревната флора неутрализира болестотворния им потенциал. С разстройването на чревна флора при хроничен стрес и редовни приливи на адреналин губим голяма част от защитните сили на организма си.
Допълнителен тласък за отслабването на имунната система вследствие на стреса дава и кортизолът.Той повишава апетита ни, давайки по този начин сигнал на организма, че има нужда от повече енергия, за да преодолее последствията от стреса. Всеки човек усеща тази зависимост, когато е под стрес – именно тя обяснява склонността ни под напрежение да си позволяваме сладки и калорични храни, които в обикновени случаи бихме избягвали.
При хронично високи нива на кортизол и неизразходване на допълнително приетите калории, те се трансформират в мазнини, които се натрупват в мастните депа на тялото. В определен момент тези мастни депа започват да функционират като своеобразен самостоятелен орган, със собствени секреторни функции. Те произвеждат субстанции с голямо значение за имунната система – т.нар. цитокини.
Най-просто казано цитокините имат провъзпалително действие, т.е. провокират възпалителни реакции в различни зони на тялото и повишават риска от развитие на остри или обостряне на някои хронични инфекциозни заболявания. Това обяснява отчетливата закономерност хората, изложени на хроничен стрес да са жертва и на често боледуване, особено в периоди на повишена заболяемост какъвто е есенно-зимният период.
Наред с повишения риск от инфекциозни заболявания, потискането на имунитета вследствие на хроничния стрес влияе и на скоростта, с която организма се възстановява от подобни състояния. Така продължителното стресиране от една страна ни прави по-податливи на разболяване, а от друга – затруднява справянето с дори леки инфекциозни заболявания като сезонните простуди.
Животът ни е изпълнен със стресови ситуации. Научавайки се да ги контролираме, ще си подсигурим не само емоционално спокойствие, но и физическо здраве.
Източник: Puls.bg