Много от родителите, а и не само, са си задавали въпроса защо юношите и младите хора предприемат толкова рискови начинания, при това в голямата си част ненужни и опасни.
За съжаление част от тях имат драматична развръзка и достигат до широката публика
чрез новинарските емисии като трагично предупреждение – до следващият път.
Умеят ли младите трезво да преценяват риска?
Безспорно тийнейджърите и младите хора са възрастовите групи, които са най-склонни да се отдават на съмнителни изживявания и изпробване на границите. До скоро се смяташе, че този факт частично се дължи на това, че юношите не са развили в пълна степен способността да оценяват кое е опасно и кое – не.
Задълбочени проучвания отричат тази теория, разкривайки, че тийнейджърите са също толкова добри в определяне на риска, колкото възрастните. Следователно, те са наясно с опасността и същевременно се впускат смело с главата напред.
Кое е обяснението?
През последните години се увеличава в пъти достъпността на ядрено магнитния резонанс за изследване на мозъчната функция, както и други методи. Това позволява да се проучат по-задълбочено някои промени в мозъка, настъпващи по време на пубертет, и имащи отношение към този опасен модел на поведение.
-През юношеските години човек е по-заинтересован от общуването с околните, и по конкретно – тези, които са сходни с неговата възраст, разбирания, т.е. тези, с които попадат в общ социален кръг.
С помощта на методите за образно изследване са открити няколко зони в мозъка, които правят тийнейджърите по-чувствителни от възрастните към общуването с приятелите и усещането за възнаграждение – удоволствие – от тези отношения. Това ги кара и да се осланят повече на мнението на околните си при взимане на решения.
-Тийнейджърите преживяват по-тежко от възрастните неодобрението на своите приятели.
Район в мозъка – дясна вентролатерална префронтална кора – се обсъжда като важна за справяне с разочарованието, когато ни изключат от определен социален кръг. От една страна, наблюденията показват, че възрастните използват тази част от мозъка повече, отколкото младите.
От друга, по време на пубертета все още се развиват някои части от мозъка и е възможно юношите да не успяват толкова лесно да контролират разочарованието от едно отлъчване от приятелска група. Ето защо са и по-склонни да предприемат рискови действия, ако това би предотвратило едно такова отлъчване.
-Младите са по-склонни да рискуват в присъствие на свои връстници.
Тази констатация отново се свързва с въпросната префронтална кора. У възрастни, тя отговаря за самокритичността, отговорността и социално-приемливото поведение. За сметка на това, у развиващият се мозък на младежа, е много вероятно системата на възнаграждения от отношенията с връстниците да превалира над потискащата импулсите префронтална кора.
Има ли добри новини?
Рисковото поведение няма как да се избегне – в определени граници то е здравословно и необходимо условие за съзряването на децата.
Изобщо изказът „рисково поведение“ не е най-правилният за случая и е по-удачно да се подмени от „търсене на изживявания“. На юношите просто им липсва житейски опит. Този модел на поведение се свързва с повишените нива на невротрансмитера допамин през пубертета. На допамина обаче се приписват и свойствата прилагане на контрол и извличане на опит и поука от изживяното.
Истината е, че тийнейджърите правят много неща за първи път, което носи със себе си и по-голяма възможност за допускане на грешки. Прически, дрехи, речник и поведение, които може да се приемат за шокиращи, са просто изследване и проучване на живота.
Поемането на всички тези рискове през младостта позволява да се натрупа достатъчно опит за в бъдеще, необходим при взимане на сериозните житейски решения.
Източник: Puls.bg