Aloe vera, известно още като Aloe barbadensis е един от видовете алое (другите са Aloe ferox, Aloe arborensis). Родината на алоето са източна и южна Африка. У нас се отглежда като декоративно растение. Използваемата част на растението е сгъстеният сок от листата на видовете алое.
Сокът се съдържа в особени клетки на листния паренхим, които са тънкостенни и при напречно отрязване на листата той изтича. Сгъстява се по два начина: чрез варене на огън, докато се получи гъста полутечна маса и чрез загряване на водна баня или чрез вакуум.
Сгъстеният сок притежава специфична миризма и силно горчив вкус. Химичният състав на дрогата е богат: горчивият сок съдържа антрахинонови гликозиди (алоин, изобарбалоин), свододни антрахинони, смоли. Гелът съдържа полизахариди, органични киселини, ензими, витамини, минерали, етерични масла.
Алоето подобно на повечето антахинонсъдържащи растения има слабителен ефект, дължащ се на алоина, който засилва чревната перисталтика. Ефектът се проявява след 10-12 часа. Прилага се под формата на таблетки, ампули или сок.
Внимание трябва да се обърне на дозирането, тъй като в големи дози ефектът е силен, придружен с колики, болки, кървави диарии и др. Дрогата е противопоказана при бременност, при много възрастни хора и при болни с възпалителни заболявания в малкия таз.
Алоето се използва и като биогенен стимулатор. За целта се употребяват млади листа, които се държат на тъмно при температура 4-8 °C в продължение на 10 дни. При тези условия се образуват биогенни стимулатори, които се прилагат при лечение на заболявания на роговицата и ретината на окото, при атрофия на зрителния нерв, при бавнизаздравяващи рани, декубитуси и др. Сокът от алое (може да се намери в аптеките или биомагазините), пречистен от антрахинони е особено подходящ при хора с трудно зарастващи рани.
Растението намира приложение и при стомашни проблеми – гастрити, язви. Има силно регенеративни свойства върху стомашната мукоза. Алоето притежава и жлъчкогонно действие. Подходящи са таблетните форми или сокът. Важно е да се използват в съответна за състоянието дозировка, приложена за всеки продукт.
Външно приложение
Алоето притежава антисептично, антибактериално, противовъзпалително действие, интензивно подхранващ , регенериращ и хидратиращ ефект върху кожата. Приложена външно, дрогата има редица благоприятни ефекти – ускорява заздравяването на раните, при хематоми (кръвонасядания), порязвания, сърбеж, след ухапване от насекоми, топлинно и слънчево изгаряне,себореен дерматит и много другни кожни възпаления.
Ектрактът от Але влиза в състава на много кремове и гелове. Доказан е ефектът му при кожни пигментации, ювенилно акне, псориазис.
Сокът от растението притежава също тонизиращи и адстрингентни свойства, те са особено полезни при гингивит, афти и възпаления в устната кухина.
Сокът влиза в състава на пасти за зъби. Може да се използва и за гаргари след разреждане.