Мнозина ползващи услугите на закрити басейни са се прибирали след плуване в тях със силно зачервени и парещи очи. Повечето хора го отдават на плуването без очила или на завишената си чувствителност към хлора, използван за дезинфектант. Истината обаче е доста по-неприятна.
Паренето и зачервяването на очите сигнализира, че са имали контакт с вода, съдържаща завишено количество урина, пот и дори – изпражнения. Очите са първите, които реагират на лошите санитарни условия. Хлорът тук е само вторичен вредител – основният проблем идва от хлорамините: съединения, образуващи се между хлорните молекули и богатия на азот амоняк от урината или други телесни секрети.
Урината и потта съдържат урея – молекула с две амониеви групи. При контакт с хлора, уреята заменя водородните си атоми с хлор и в резултат се образуват хлорамините.
Как да се прецени най-добре дали водата в даден басейн е подходяща за плуване? Може да се разчита на носа и обонянието, споделят специалисти. Миризмата на хлор, с която се асоциират басейните всъщност не идва от хлора, а от хлорамините.
Ако миризмата е твърде силна, не бива да се влиза във водата: наличието на толкова много хлорамини е не само вредно за здравето, но означава и че във водата вече не е останал достатъчно хлор, който да действа като дезинфектант.
Това се дължи на обстоятелството, че хлорът работи като дезинфектант само, когато е разтворен във вода под формата на хипохлорна киселина. В тази си форма хлорът бързо разгражда мембраните на вируси и бактерии. Превърне ли се обаче в хлорамин, дезинфекциозната сила на хлора спада драстично. Това означава, че колкото по-силна е миризмата на хлор, толкова по-мръсна е водата в басейна.