Паратиреоидните (околощитовидните) жлези се разполагат по задната повърхност на щитовидната жлеза. Те имат овална форма, малки размери, а на брой са най-често 4, но е възможно вариране както в броя им, така и в месторазположението.
От паратиреоидните жлези се отделя така
нареченият паратхормон, който има отношение към регулацията на калциевата и фосфорната обмяна.
Равновесието между количеството на калций в кръвта и костните структури се поддържа от комплексното участие на хормона на паратиреоидните жлези, витамин D, калцитонин (хормон от клетки на щитовидната жлеза) и храненето.
Витамин D е мастноразтворим витамин, чиято основна функция е осигуряване абсорбцията на калций от приетата храна през лигавицата на тънките черва. Тази функция се осъществява от неговата метаболитно активна форма – 1,25-дихидрокси витамин D. Богати на витамина са рибеното масло, някои риби – шаран, сьомга, скумрия, освен това яйцата, черният дроб и гъбите.
Само набавянето на витамин D с храната не е достатъчно, тъй като основната му функция за всмукването на калций от приетата храна се осъществява от активната форма на витамина, която се получава под действието на специфичен ензим в бъбреците. От своя страна стимулацията на този ензим е под контрола на паратхормона, отделян от паратиреоидните жлези.
При прием над дневната доза на водноразтворими витамини (В, С) се стига до отделяне на излишното количество чрез урината. За разлика от това излишните количества мастноразтворими витамини не могат да се изхвърлят от организма и при продължително предозиране настъпва токсичност. Към групата на мастноразтворимите витамини се причисляват витамин А, Д, Е и К.
Претоварването на организма с наднормена доставка на витамин А и/или D може да бъде причина за покачване нивото на калций в кръвта и поява на съответните симптоми – главоболие, запек, умора и раздразнителност, загуба на апетит и други. Предозирането се дължи основно на ексцесивния прием и несъобразяване на дневната доза на съответните витамини.
При намалени количества на калций в кръвта се води до секретиране на паратхормон, който довежда до освобождаване на калций от костите в кръвта, понижаване отделянето на калций с урината и повишаване абсорбцията на калций от лигавицата на чревния тракт.
Промените в количеството на магнезий в кръвта също могат да окажат влияние върху секрецията на паратхормон. Дори и при минимално понижение на елемента в кръвта настъпва стимулиране освобождаването на паратиреоидния хормон. Богати на магнезий са ядки, семена, зеленолистни зеленчуци, някои видове риба – скумрия, риба тон, авокадо, банани, фурми, какаото и други.
Увеличеното количество на фосфати (съединения на фосфора) в кръвта също е причина за стимулиране секрецията на паратхормон. Фосфорът се среща в почти всички храни, поради което при разнообразно хранене е рядкост настъпването на остри дефицити. За разлика от това внасянето на повишено и наднормено количество фосфор в организма може да доведе до промени в нивата на калций като компенсаторна реакция за възстановяване на нарушения минерален баланс.
Храни, които са богати на фосфор, като овесените трици, слънчоглед, сирене, сусам и сусамов тахан, соя, трябва да се консумират умерено, особено при пациенти с бъбречни заболявания (при затруднено изчистване на излишните фосфати с урината). От значение е да се има предвид, че усвояването на фосфор от месни продукти е значително по-улеснено за разлика от растителните.
Научни изследвания доказват връзката на промени в нормалните стойности на паратхормона и повишеното ниво на холестерол и триглицериди при някои пациенти. Това дава основание при пациенти с хипо- или хиперфункция на паратиреоидните жлези да се следи и нивото на компонентите от липидния профил.
Източник:Puls.bg