Симптомите на хронично недоспиване се проявяват в случаите на продължителен недостиг на недостатъчен по количество и/или по качество сън. Дори един час по-малко от препоръчителния нощен сън (който е приблизително около 7-8 часа), когато е редовно отнеман може да има сериозни последици за здравословното състояние на човека и за
неговата оптималната мозъчна активност.
Причините за хроничния недостиг на сън могат да бъдат най-различни. От една страна могат да се дължат на определени особености в начина на живот – волева сънна депривация с по-късно лягане вечерно време, две или повече работни места, работа на смени, чести пътувания със смяна на два или повече часови пояса, динамичен начин на живот и други.
От друга страна хроничното недоспиване може е част от клиниката на определено заболяване свързано с нарушение в съня, в това число инсомния, обструктивна сънна апнея, нарколепсия, синдром на неспокойните крака, т.нар. парасомнии и др., както и да се дължи на други заболявания от областта на психиатрията, неврологията (особено, когато е налице невропатна болка) и др.
Независимо от причината, продължителният недостиг на сън е свързан с потенциални рискове за здравето и функционалните възможности на човека.
Симптомите на недостатъчен сън са следните:
-Умора и раздразнителност;
-Повишена дневна сънливост;
-Трудна задръжка на вниманието и концентрацията;
-Трудно вземане на решения и планиране на задачите;
-Нарушение на краткосрочната памет;
-Замъглено зрение;
-Провлачване на говора;
-Епизоди на обърканост и халюцинации;
-Чувство за гадене;
-Импотенция и намаляване на сексуалната мощ;
-Епизоди на микросън – кратки, траещи няколко секудни, епизоди на заспиване. Те са потенциално опасно явление, особено когато настъпят по време на пътуване и са свързани с голям риск от възникването на пътно-транспортни произшествия;
-Психоза – при екстремна сънна депривация.
Последствията от хроничната сънна депривация може да включват появата на:
-Затлъстяване (обезитас) – недостатъчният сън е свързан с намаляване нивото на лептин, хормон образуващ се от мастната тъкан, който потиска апетита, и увеличаване на нивото на грелин – пептид, стимулиращ апетита. Проучване в Съединените Американски Щати показва по-висок риск от поява на обезитас сред пациентите на средна възраст, при които се регистрира по-малко от 7 часа нощен сън. От друга страна наднорменото тегло се асоциира и с по-висок риск от поява на обструктивна сънна апнея, което представлява допълнителна предпоставка за възникване на сънна депривация;
-Нарушен глюкозен толеранс и захарен диабет – асоциират се с по-висок риск от поява при пациенти с 6-часов и по-малък по количество сън. Едновременно с това се наблюдава добро обратно развитие при постигането на достатъчен по количество сън. Проучванията отхвърлят връзката между появата на диабета с по-високия риск от развитие на обезитас при тези пациенти.
-Кардиоваскуларни усложнения – остър миокарден инфаркт, мосъчен инсулт и др. Свързват се от една страна с покачване на артериалното налягане при сънна депривация, с увеличената симпатикова активност (повишена сърдечна честота) или с нарушения глюкозен толеранс;
-Депресия, тревожно разстройство, злоупотреба с алкохол – проучванията показват по-висока честота на поява при наличие на хронична сънна депривация;
-Нарушение в имунитета и по-висок риск от развитие на инфекции;
-Нарушение в когнитивните процеси – планиране, изпълнение на задачите, вземане на решения, запазване на концентрация и други.
Значението на съня и връзката му с появата на соматични и психични заболявания е постоянно обект на проучване. За подобряване на качеството и количеството на съня е необходимо на първо място подобряване на навиците на заспиване, а също така идентифициране на подлежащи заболявания, които могат да бъдат причина за хроничния недостиг на сън. Лечението и овладяването на последните в повечето случаи е достатъчно за нормализиране характеристиките на съня и намаляване риска от появата на усложнения вследствие хроничната сънна депривация.