Бременността е физиологично състояние, съпроводено със специфични изменения в строежа на тялото на бременната, морфологични и функционални промени във всички органи и системи. Наблюдават се следните промени:
1. Повишава се обмяната на веществата и преобладават процесите на синтез в майчиния организъм;
2. Кислородната консумация се повишава;
3. Обмяната на веществата на бременната се натоварва с продуктите от обмяната на веществата в растящия плод;
4. Белтъчният метаболизъм е повишен – пълноценните белтъци са необходими за растежа на плода, плацентата, матката, млечните жлези;
5. Въглехидратният метаболизъм е повишен – увеличава се консумацията на глюкоза;
6. Растящият плод се нуждае от хранителни и биологично активни вещества.
Бременността се характеризира със значително наддаване на тегло, най-интензивно през 3-тия триместър. Според Световната здравна организация (СЗО) през целия период на бременността при нормално протичаща такава, наддаването на тегло трябва да бъде средно 12,5 кг.
През 1-ви триместър енергийните потребности се увеличават незначително, с около 70-100 ккал/дневно спрямо тези преди бременността. През 2-рия триместър енергийният внос се повишава с около 250 ккал/дневно, а през 3-тия триместър – до 500 ккал/дневно.
Трябва да се има предвид, че жените във фертилна възраст при умерена физическа дейност имат оптимални енергийни потребности в диапазона на 2250-2313 ккал/дневно. Към тях се добавят необходимите калории според триместъра на бременността. При недостатъчен енергиен внос през втората половина на бременността може да има забавяне на растежа на плода.
Белтъци
Препоръчва се задължителен дневен прием на мляко и млечни нискомаслени продукти (сирене, извара, кашкавал), внасящи в организма на бременната лесно усвоими и пълноценни белтъци, калциеви и фосфорни соли, необходими при формиране на опорно-двигателния и зъбния апарат на плода.
В дневното меню трябва да се включват продукти с голяма хранителна плътност като пилешко месо, риба, яйца, черен дроб, зеленчуци, пълнозърнест хляб. За да се избегне възбуждащото действие на екстрактните вещества, съдържащи се в месото и рибата, се препоръчва кулинарната им обработка-варене, печене. Необходимо е правилно да се съчетават белтъците от животински и от растителен произход. Белтъците по време на бременност от 0,8 г/кг телесна маса/дневно трябва да се покачат на 1,1 г/кг телесна маса/дневно. Установено е, че излишното количество белтъци, особено през втората половина от бременността, натоварва черния дроб и бъбреците на бременната.
Мазнини
Мазнините са необходими за попълване на мастните депа на майката, за набавяне на незаменими биологично активни вещества за плода. Потребностите от мазнини се увеличават пропорционално на срока на бременността. Дневните добавки са 5 г през 1-ви триместър и 8 г през 2-ри и 3-ти триместър. Свръхприемът на мазнини е вреден за организма на бременната.
Въглехидрати
Необходими са за изграждане на феталните тъкани и за обмяната на бременността. Спецификата на въглехидратната обмяна изисква да се предпочитат лесно разграждащите се в организма вещества като лактоза от млякото, фруктоза от плодовете и пчелния мед, комплексни въглехидрати от хляба. Сладкарските захарни изделия и безалкохолните газирани напитки да са в ограничени количества. Необходимата дневна добавка от въглехидрати през 1-вия триместър е 10 грама, а през 2-ри и 3-ти – 34 грама.
Витамини
Необходими са в по-големи количества. Значение има не само количеството, но и съотношението между тях. За целия период от бременността трябва да се приема с 15 мг/дневно повече витамин С и то от естествените негови източници като зеленчуци, плодове, шипки, с което се подобрява усвояваването на желязото. Нуждите от витамин В6 се увеличават паралелно с тези на белтъците.
Фолиевата киселина
Изпълнява важна роля в биосинтеза на белтъци, нуклеинови киселини, пурини, пирамидини. Участва в синтезата и метаболизма на аминикиселини, на витамин В12, РР, има липотропен и хепатотропен ефект. Тя е активен антианемичен фактор, необходим за синтезата на хемоглобина и регенерацията на еритроцитите в костния мозък.
Дефицитът на фолиева киселина по време на бременност създава риск от отлепване на плацентата и спонтанен аборт, забавено развитие на плода, преждевременно раждане, раждане на дете с поднормена телесна маса.
Фолиевата киселина има съществено значение за формиране на невралната тръба на плода през първия месец на бременността. Дефицитът на тази киселина при забременяване е рисков фактор за непълно затваряне на костния канал, поява на spina bifida.
В тази връзка се препоръчва 3 месеца преди забременяване да се приема по 400 µг/дневно фолиева киселина като добавка. През целия период на бременност е необходимо с храната да се внася 600 µг/дневно фолацин, при норма за жени 400 µг/дневно.
Нуждите от витамин Е и витамин D също са повишени и трябва да се набавят основно от естествени хранителни източници.
Хипервитаминоза А по време на бременност има ембриотоксичен и тератогенен ефект. Бременните жени не трябва да приемат хранителни добавки, съдържащи витамин А!
Източник:puls.bg