Анемията представлява нарушение на транспорта и доставката на кислород, следствие от качествени и/или количествени промени в циркулиращите еритроцити. Тя е широко разпространено заболяване, като с най-висока честота са желязодефицитните анемии.
Рискови периоди за развитието на желязодефицитна анемия са ранната детска
възраст, пубертетът и бременността с периода на кърмене. Причините за желязодефицитна анемия могат да бъдат различни – нисък внос на желязо с храната, при хронични кръвозагуби (най-често от стомашно-чревния тракт и женските полови органи), стомашни и чревни заболявания (атрофичен гастрит, резекции, ентероколити, паразитози), хронични инфекции, карциноми и други.
Основните симптоми при болните от анемия сe изразяват в често чувство на умора; нисък толеранс към физическа дейност; учестен пулс, дори и в покой; кожата и лигавиците са бледи, но при по-тъмна пигментация на кожата този симптом може да остане незабелязан. При по-дълга давност на заболяването са възможни и промени в концентрацията и по-трудно усвояване на нова информация.
Само малка част (около 10-15%) от приетото с храната желязо се усвоява от организма. В храни, които са богати на хемово желязо (свързано с белтъчен преносител) резорбцията на желязо от храната може да достигне до 20%. Богати на хемово желязо са месните продукти – месо и животински вътрешности (далак, черен дроб, бъбреци), някои риби и морски дарове. Докато храни съдържащи нехемово желязо са зърнените храни, бобови култури, ядки, повечето зеленчуци и други. Повишено усвояване на нехемовото желязо се наблюдава при едновременния прием на съдържащите го храни с богати на витамин С храни.
Солната киселина в стомаха има роля да превръща тривалентното желязо в двувалентно, което е и по-лесно усвоимо. В стомаха се отделя и ензимът пепсин, чиято роля е да освобождава желязото от неговия белтъчен преносител, позволявайки по-нататъшната му абсорбция в отделите на тънкото черво. При пациенти, страдащи от намалено отделяне на солна киселина от стомашната лигавица или приемащи антиацидни средства се води до значително понижаване на резорбцията на желязо.
Храни с богато съдържание на баластни вещества, фитати и оксалати могат значително да намалят усвояването на желязото с храната. Основно това са зърнените култури. Съдържанието на фосфати в млечните продукти също води до понижено усвояване на желязото. Богати на оксалати са зеленолистните зеленчуци – маруля, спанак и други.
Дневните нужди на организма от желязо са свързани и с физиологичните му загуби през бъбреците, чревния тракт, както и по-малки количества чрез жлъчката и кожата. Повишена е необходимостта от желязо по време на бременност, лактация (кърмене), менструация, както и при чести и продължителни физически натоварвания (при спортисти).
Нуждите от желязо са високи през ранната детска възраст, като особено чувствителни са децата от 6-месечна възраст до 4-5 години. Кърмата е сравнително бедна на желязо, но с много висока резорбция (до 40-50%). Опасност от железен дефицит съществува при недоносени деца, както и новородени, при които е имало перинатална загуба на кръв.
При мъже средното количество, от което се нуждае организма е 1мг на ден резорбирано желязо, докато при жени във фертилна възраст изискванията са малко по-високи – 1.5 мг резорбирано желязо. След настъпване на менопауза нуждата от желязо при мъжете и жените се изравнява, поради преустановената ежемесечна менструация.
Напредналата възраст се характеризира с влошено храносмилане и атрофични промени на стомашната лигавица. Това е и причината приемът на храни, богати на желязо да се увеличи, за да може резорбцията му да се запази в границите на нормите.
Желязодефицитните анемии продължават да бъдат проблем както за развиващите се страни, така и за развитите. От значение е своевременното диагностициране и съответно промяна в диетата, и при нужда медикаментозна терапия.
Източник:Puls.bg