За чудното растение Allium sativum, познат у нас като чесн, можем да разберем още от древноегипетските папируси, датиращи от 3200г. пр.н.е. Добре запазени скилидки чесън са били намерени в гробницата на Тутанкамон. По-късно, в Древна Гърция Хипократ използва растението като противопаразитно и лек за белодробни и коремни заболявания.
В днешни дни използваме чесъна срещу настинки и като общоукрепващ имуностимулатор. Действието му се дължи на Алицина – органично съединение, съдържащо сяра. Преминавайки в кръвообръщението той достига белите дробове и се отделя с издишания въздух. Чрез потта се отделя през кожата. Има и данни,че кърмачетата отказват да се хранят, ако майката е употребявала чесън.
Освен лошата миризма, на алицина се дължи и антибактериалното действие на растението. Правени са проучвания с високи дневни дози чесън, които показват добри резултати при настинки и общо стимулиране на организма.
Заедно с лука двете растения са едни от най-добрите природни лечения на инфекциозни респиратони заболявания. Чесънът е сред храните, с най-високо съдържание на вит. B6, който подпомага имунната функция.
Като естествен антибиотик, чесънът може да предпази от много бактериални инфекции включително възпаления на пикочните пътища – цистит, нефрит и т.н.
Употребата на чесън подпомага храносмилането като стимулира дейността на черния дроб и панкреаса. Внимателно трябва да се прилага при гастрити и други стомашни проблеми.
Редовната консумация на чесън намалява нивата на артериалното налягане. Хора с хипотония трябва да са внимателни с консумацията му.
Външна употреба. Чесънът се използва и външно – след ухапвания от насекоми, за третиране на брадавици, лечение на гъбички по ноктите. Важно е да споменем, че съществува риск от сериозни раздразнения на кожата при локалното прилагане на чесъна!
Пациенти на антикоагулантна терапия също трябва да бъдат внимателни при употребата му, засилва се рискът от кървене.
Източник: Puls.bg